Определение
Адаптивният размер на блока е механизъм на ниво консенсус (consensus), който позволява максималният размер на блок в блокчейн (blockchain) да се променя във времето, вместо да остава фиксиран. Корекцията се управлява от правила на протокола, които обикновено се базират на скорошната активност в мрежата, като например обем на транзакциите или историческо използване на блоковете. Като позволява лимитът за размер на блока да се разширява или свива, механизмът цели да съгласува капацитета на блоковете с реалното търсене, като същевременно остава в рамките на ограниченията за сигурност и разпространение в мрежата.
На ниво протокол адаптивният размер на блока определя колко данни може да съдържа един блок в даден момент. Това пряко влияе върху пропускателната способност, тъй като по-големите блокове могат да включват повече транзакции, докато по-малките блокове ограничават капацитета. Механизмът е различен от самия блок, който е конкретната структура от данни, съдържаща транзакции и метаданни; адаптивният размер на блока само задава правилата, които ограничават неговия максимално допустим размер.
Контекст и употреба
Адаптивният размер на блока се използва като механизъм за мащабируемост (scalability), който регулира капацитета на блокчейн (blockchain), без да се фиксира един постоянен лимит за размера на блока. Той е проектиран да реагира на променящите се условия в мрежата, като периоди на претоварване или ниска активност, чрез коригиране на допустимия размер на блока според предварително зададени формули или решения за управление (governance), кодирани в протокола. Това може да повлияе на това колко често блоковете достигат своя капацитет и колко често транзакциите трябва да се конкурират за ограничено пространство.
Тъй като размерът на блока влияе върху изискванията за мрежова пропускателна способност и времето за разпространение на блоковете, адаптивният размер на блока има отражение и върху децентрализацията (decentralization) и участието на възлите (nodes). По-големите допустими блокове могат да увеличат ресурсните изисквания към пълните възли (full nodes), докато по-малките лимити могат да ограничат пропускателната способност дори когато търсенето е високо. В този контекст механизмът представлява инструмент за баланс в рамките на протокола, който оформя как блокчейнът (blockchain) съчетава капацитета за транзакции, допусканията за сигурност и практическата възможност на участниците да валидират всеки блок.